Месечен и годишен кръг

Богослуженията на месечния и годишен кръг са изложени в 12-те минеи (месечници), а на пасхалния — в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът — на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът — от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея — те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.

По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.

Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.

По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25 декември), Обрезание (1 януари), Богоявление (6 януари), Сретение (2 февруари) и Преображение (6 август). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.

По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 септември), Въведение (2I ноември), Благовещение (25 март) и Успение (15 август).

Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.

По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.