Видове Молитви

1. СПОРЕД СЪДЪРЖАНИЕТО

2. СПОРЕД ОБСТАНОВКАТА

Според съдържанието

Според съдържанието има няколко вида молитва:

покайна, когато молим Бога за прошка на греховете ни и за очистване на сърцето и живота ни;
просителна,когато изпросваме нещо от Бога;
благодарствена,когато благодарим Богу за получените от Него добрини;
хвалебна, когато Го прославяме за безпределната Му благост, премъдрост, слава, сила и величие;
тази молитва е най-възвишената от всички, изброени дотук, тъй като в най-голяма степен се доближава до състоянието на безкористна любов към Бога, с каквато би следвало да се отличава духовният живот на православните християни.

Според обстановката

ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА МОЛИТВА

Когато човек се моли за своите лични нужди насаме, молитвата му е частна. Но човек не живее сам, нито пък ­ само за себе си. Той има свои близки; живее в общество, свързан е със семейството и народа си, с цялото човечество.

Всички люде образуват едно духовно семейство. Те имат не само лични, но и общи социални, народни и международни нужди. И както децата в едно семейство в някои случаи се явяват всички дружно пред родителите си, за да им изразят някоя обща молба или да им засвидетелстват своята синовна обич и преданост, така и ние в нашия религиозен живот чувстваме потребност да се съберем и заедно да отправим към Бога обща просба или с една уста и едно сърце да Го славословим.

В такива случаи молитвата е обща. Общите молитви ние отправяме към Бога в храма, при общественото богослужение.

ХРАМ

Храмът е сградата за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание.

Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5, 11; 3 Цар. 8:29; 2 Пар. 5:13; 7:1). А такива места са храмовете. Храмът, следователно, е дом Божи (3 Цар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13), Божие обиталище (3 Цар. 8:30).

Затова храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е тъй устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.

Из „Нашата вяра“, СИ, 2005 г