Трета неделя след Пасха – на св. жени-мироносици. По молитвите на Твоите мироносци и мироносици, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин!
03.05.2020
МОЛИТВА към СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ
06.05.2020
Покажи всички

6 май ✝ Св. вмчк Георги Победоносец

6 май  Св. вмчк Георги Победоносец

Честит празник на нашата църковна община!

Христос воскресе!

Скъпи енориаши,

Сърдечно ви поздравявам с Празника на Покровителя на нашата църковна община посветена и покровителствана от св.вмчк.Георги Победоносец.
В деня на патронния ни празник молитвено пожелавам на всички вас – миряни и приятели радостно духовно тържество, Божията помощ в благодатното строителство на енорийския живот, на всичко благопотребно във временния живот и радост в Господа по думите на св. ап. Павел “ Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ / 1 Сол.16 – 18 /.

Уважаеми,

Гергьовден е християнски празник, който почти напълно в днешно време е смлян в светски от битовата секуларизация. На Балканите има засилен култ към св. Георги Победоносец, Великомъченик и траколозите обясняват това с факта, като отзвук от почитта към тракийския херой – конник, чийто многобройни оброчни каменни плочи са открити по българските земи. Като имаме предвид как народната традиция и обичаи с векове е напластила върху християнските светци атрибути на боговете от езическия пантеон, то по – скоро св. Георги е „християнския Аполон“, както св. Трифон е „християнския Дионис“. „Георгиус“ на гръцки означава земеделец. Освен много други божествени функции Аполон е бил и покровител на земеделието и скотовъдството. А иконографското изображение на воина – светец Георги е във вид на красив, слънчев и светъл юноша в пълно въоръжение.

На някого може да се стори, че живота на св. Георги е стара история за минал героизъм, но всъщност, както всички светци, този велик мъченик е наш съвременник, защото е приел в себе си Бога, Който е над времето и пространството. Животът на св. Георги е и наша лична история, доколкото е изобличение на дребнодушието ни и липсата на духовна амбиция.

Св. Георги е имал всичко, към което се стреми цялата съвременна култура. Живял е в столицата на света, имал и пари и имоти, бил е изключително красив и твърде млад е изградил главозамайваща кариера, която го издига до трибун и член на държавния съвет.

И изведнъж се отказал от всичко това, за да се изправи срещу владетеля на света – Диоклециан. Изправя се не като въоръжен бунтовник, не като революционер, а като християнин, като жертвен агнец „Заради истината, която е Сам Христос“.

Някои от нас, подобно на Пилат Понтийски биха задали въпроса – „Що е истина“/Йоан 18 : 31/ – в смисъл в какво толкова е истината ? Струва ли си да се откажеш от всичко заради това, за което светът мечтае и стреми.

Отговорът дава светецът красноречиво, като избира вечното пред временното и от любов към Бога не се обвързва със земни пристрастия, а стои над тях. Поради това е наречен Победоносец.

Празникът му разбираме, чрез приближаването до логиката му на живот представляваща промяна на житейските приоритети от земното към небесното : „Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието Той ще я спаси“ /Марк 8 : 35/.

Необходимостта от промяна, може да бъде видяна навсякъде в живота ни. В дребнавата властолюбивост на управниците, в угодническата усмивка на някои придворни глашатаи, в нечий горделив поглед , който с ума си се е издигнал над другите. Сякаш, че Бог е дал таланта, за да се гордееш с него и така да погубиш душата си. В непрекъснатите конфликти, в които живеем, в начина по който сме се впили в делника, в благата на този свят, сякаш друг не съществува. В мисълта за себе си …

Цялата тази мрачна картина показва, че ние живеем в една среда, която не се интересува от „Истината, Която е Сам Христос“. В среда не на Победоносци, а на неудачници.

Можем да променим себе си и поставим Христос в центъра на сърцето си и да започнем да воюваме с Диоклецтиан. Променяйки себе си – променяме света около себе си. Битката със себе си и правилата на този свят започва с момента на личното покаяние и в тази битка човек не е сам, както св. Георги не е бил сам, но Христос е бил с него и го е подкрепял. „Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да е де от дървото на живота, що е посред Божия рай“ /Откри. 2 : 7/.

С обич в Христа,

свещеник Стефан Тафров Stefan Tafrov
БПЦО “Св. Георги Победоносец” Цюрих Швейцария

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *