НЯКОЛКО НАПЪТСТВИЯ ЗА ПОДОБАВАЩОТО НИ ПОВЕДЕНИЕ В ХРАМА

Св. Божествена Литургия в Цюрих – празник на Св. Йоан Рилски в неделя 21.10.18 в 10:30 ч.
16.10.2018
Днес 1. Ноември празнуваме паметта на Св. безсребърници Козма и Дамян Асийски
01.11.2018
Покажи всички

НЯКОЛКО НАПЪТСТВИЯ ЗА ПОДОБАВАЩОТО НИ ПОВЕДЕНИЕ В ХРАМА

 

Поклонението пред иконите и светините се извършва с благоговейно прекръстване, поклон и целуване.

Не пипайте иконите с ръка! Не поставяйте пари и предмети върху тях!

Прекръстването е символ на кръста Господен – победата на Христос над смъртта, а също така и знак за нашата готовност да Го следваме като истински християни. Правилното прекръстване се извършва с дясната ръка, като трите първи пръста (палецът, показалецът и средният) се съединяват в едно, а останалите два (безименният и малкият) се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си и, като спуснем ръката, леко се покланяме.
Съединените три пръста означават нашата вяра в Пресветата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, а двата свити пръста означават нашата вяра в Сина Божи Иисус Христос, а именно, че Той има две естества – Божествено и Човешко, и заради нашето спасение слезе на земята, за да ни съедини с Бога и Небесата Кръстният знак слагаме на челото, за да просвети нашия ум и освети нашите мисли, на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете – за да укрепи и освети телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.Кръстния знак символизира призоваването на Божието покровителство и славословие на разпънатия на кръста Христос, затова той се извършва обикновено при влизане и излизане от светия храм, при начало на работа, преди ядене, преди пътуване, преди учение…
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост и неблагоговейно, така и кръстният знак не трябва да правим лекомислено, бързо и небрежно и да го превръщаме в безмислено движение на ръката.

Молитвите
Има много молитви, които можем да отправяме към Бога и светиите. Ето най – кратките от тях.Когато се покланяме и целуваме иконата на Иисус Христос, тихо в себе си казваме Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния.“Пред иконата на Богородица тихо се молим: „Пресветая Богородице, спаси нас.“Когато сме пред икона или образ на светец, например пред иконата на св. Йоан Рилски, тихата ни молитва е: „Свети Йоане, Рилски Чудотворец, моли Бога за мене, грешния.“След като сме се прекръстили и сърдечно помолили, се покланяме блаовейно и целуваме светия образ на иконата.Поклонът може да бъде малък, само с навеждане на глава, или голям, т.е. по – нисък – до пояса. Ако молитвата ни е покайна, съкрушена (както през Великия пост), тогава поклонът е коленопреклонен – челото достига до земята.

Целувката е древнохристиянски обичай и е израз на любовта, която имаме към Бога и ближния. Почитането на иконите и светините с целувка и поклон свидетелстват нашата вяра и любов.Недопустимо е целуването на икони с начервени устни!
Свещите След като закупим свещ от храма, запалваме я от горещите свещи и я поставяме на свещника внимателно. След това казваме тихо в себе си молитва, например Господнята молитва „Отче наш…“ или само „Господи, дай здраве и спасение на твоя раб…(името).“Когато палим свещ за починал, тихо се молим: „Господи, упокой душата на починалия твой раб…“Не се палят свещи и не се казват молитви за светците, защото те вече са просияли.Не е редно да се задържаме дълго пред свещниците и иконите, особено на големи празници, за да не създаваме напрежение и недоволство от страна на другите присъстващи. Не бива и да се разхождаме със запалени свещи из храма!
В храма трябва да се придвижваме тихо, да не разговаряме и да не шумим.По време на богослужение не е желателно ходенето и говоренето.Облеклото ни трябва да бъде прилично и съобразено със святото място – недопустими са късите поли и панталони и разголените рамене.Задължително изключваме телефоните си, преди да влезем в храма!

Благословението
От древността хората просят благословение от Господа. Стар и добър обичай е, когато православен християнин срещне свещеник, да поиска благословение за себе си, като положи ръцете, събрани пред себе си, направи поклон и каже: „Отче, благослови.“ Духовникът го благославя с кръстен знак по главата и подава десницата си. Християнинът целува ръката на свещеника, което е символ на целуването на кръста, с който е бил благословен. Свещеническият богослов е видим знак на Божието благословение, което просим за наше здраве и спасение.

Източник: ФБ-страница на храм Св. Николай мирликийскии Чудотворец”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *